Публикации маркирани с ‘пиеси’

  • ПРИКАСКА ЗА ТОВА КАК ЖМУРЕЦЪТ БАНЕРИ КЛЕПОНОСО СИ ГРИЗАЙЧЕ

    ДИГАМЕ ЛЕВАЛА, ПРЕЯЧЕЛИ МОИ!!1 вече две годими и по-ловима ас преподаван тук на моята цтрамица мояд език. неска на тези од ваз, които са по-сештавали редовно занятията ни, ас ште демонстриран, че осилията им неса били напразно! те вече могад да четад свободмо не само руменияд език, но и секи друк!! честито на печелифшите! ако не вярвате, зачетете текстад по доло и вище как сепак ште го разберете, въпреки че по-вечето думи сам ги измислил току што, а на останалите сам сменил значемията. и знаете ле зашто е така? ами просто заштото думите наистима нямад значемие, преячели мои. значемие има само емоциата. аре почван. мяуко ште по-могна сас одаремията само тук-таМеджка.

    ЗАПОЧВАМ САС ОРИГИНАЛНИЯД ТЕКСТ:

    имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц! той резюмирал в ена мяука гмушта на гребà на ено планѝсто зèберо. шмурецът имал за домàтен рювѝнец ено мяуко, флуфкаво и люгопидно клепоносо гризайче. по-цял дем шмурецът и гризайчето птичкали из меладите околвръс, а чевер глували в зеберото.

    едим дем обаче на шмурецът мо се паднала жертѝца от моджото и той решил да си слонѝра гмуштата. започнал първо с каламдисване на морадата, после изцъкрил мъскèта, слет това штраклòвал и избоабàбил зейнѝте в прегласни пастèнни сметовè, претабурèтил трèбната, изглàл нермèтата, охльовирал нèдерите и ваопште само с това се залигàвел по цял дем и даже ноштем паякувал из гмуштата си и се жмудел какво още да надръндòни ф нея. така и не се осметил, че бил спрял да се книжи за свояд доматен рювинец и че невилното клепоносо гризайче вече съвсем се било обарбаканило в сопствените си гарганулки, от него се шлеела аромазна смраф и ваопште на ништо не превличало, клетото!!1

    когато превключил със слонирането на гмуштата си, шмурецът се прицветил за гризайчето си и го подръстил, но от него нямало ни жук ни цлом!!!1 шмурецът направо се дефасонирал и клюкнал да го банèри! никъде го нямало!! не и не!!1 какво ли се е било жмуцило??? да не би да го е одгракнал тиранозубърът Стравнински от съседното зèберо? или пък го е похитрѝла комàрната гмèщица Керацуда, дето похитрява де що види гризайче по-принциб?? а вазможно е самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно ф момента да го сврецва в окласните си щурпѝ!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ!!1 въскрякнал шмурецът НАДО НЕ Е ОРНЯЛО!! и клюкнал да дръсти гризайчето си из мелáдите околвръс. току прет самата си гмушта се зафтъкнал на тиранозубърът Стравнински и комарната гмештица Керацуда.

    – хей, престилници медни!! дасте сресвали гризайчето ми?
    – кое ти гризайче? клепоносото ле?
    – да, самото ми клепоносо гризайче, по лябодите!!1
    – о, да. беше се напъпило кам града да покъсва като прима танцулина в грацкия лабéт.
    – пинтири-гвинтири! моето гризайче не облича лабéт! вие сте го одграгнали и сега се буболечкате с мен!!
    – оооофффффф, добре деее! е го там! близурка довá од зéберото.
    – ОООООО, ВÁСЛА ГÓБО!!! добре че се банéри!

    шмурецът клюкнал кам зéберото да прегмурне гризайчето си! то одначало го погрéбнало мяуко подсмърдително, но после се остихнало и двамата заедно се припряли омодá. там си сгозбили кандърма вархо кьонефе от баждарнак, писали си и по ена мяука джóфтерица и се загребали в горѝштето. и тогава шмурецът си казал: не е жабно дали ти е каламдисана морадата, дали ти е изцъкрен мъскéта, дали сати штраклóвани зейнѝте и ваопште дали ти е добре слонирана гмуштата. жабното е да има с кого да претакваш чевертá прет горѝштето. не ле?

    А ЕТО ГО И САМИЯД ПРЕВОТ:

    имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц*! той живеел в ена мяука къшта на брега на едно планимско езеро. шмурецът имал за домашен льобимец ено мяуко, пухкаво и любопидно клепоносо гризайче**. по-цял дем шмурецад и гризайчето тичали из поляните околвръс, а вечер плували в езерото.

    един дем обаче на шмурецът мо се паднала шестица от тотото и той решил да си ремонтира къштата. започнал първо с боядисване на оградата / окосяване на моравата (тук има различни талковамия), после изциклил паркета, шпакловал и боядисал стените в прекрасни пастелми цветове, претапецирал днемната, изпрал пердетата, полирал мебелите, и ваопште само с това се занимавал по-цял дем и даже ноштем обикалял из къштата (по-едим зловешт начим) и се чудел какво още да натамъни в нея. така и несе осетил, че бил спрял да се грижи за свояд домашен льобимец и че невинното клепоносо гризайче вече съвсем се било …. (на това място не може да се направи съвсем точнен превот, но смисала е, че очевидно гризайчето е било неглежирано до немарливос), од него се носела ужасна смрат и ваопште на ништо не преличало, клетото!!1

    когато преключил с ремонта на къштата си, шмурецът се присетил за гризайчето си и го по-търсил, но од него нямало и следа!!!1 шмурецът направо се ожасил и хукнал даго намери! никаде го намало!! не и не!!1 какво ли се е било случило??? данеби да го е одкраднал тиранозубърът Стравнински*** от съседното езеро или пък го е по-хитила кошмарната вештица Керацуда, която по-хиштава де што види гризайче по-принциб?? а вазможно е и самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно фмомента да го сврецва в окласните си щурпѝ****!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ!!1 възкликнал шмурецат ДАНО САМО НЕ Е ОМРЯЛО!! и хукнал да търси гризайчето си из поляните околвръс. току прет самата си къшта се натъкнал на тиранозубърът Стравнински и кошмарната вештица Керацуда.

    – хей, престъпници недни!! дасте срештали гризайчето ми?
    – кое ти гризайче? клепоносото ле?
    – да, самото ми клепоносо гризайче, по-дяволите!!1
    – о, да. беше се запътило кам града да постъпва като прима барелина в грацкия балет.
    – тинтири – минтири! моето гризайче не обича балет! вие сте го одкраднали и сега се е*авате с мен!!
    – оооофффффф, добре деее! е го там! пие вода од езерото (посрецтвом близане).
    – ОООООО, СЛАВА БОГО!!! добре че се намери!

    шмурецът хукнал кам езерото да прегърне гризайчето си! то одначало го поглебнало мяуко осадително, но после се осмихнало и двамата заедно се пребрали одома. там си зготвили каварма вархо канапе от паштарнак, сипали си и по-ена мяука ракийка и се загледали в огништето. и тогава шмурецът си казал: не е важно дали ти е с боядисана оградата / окосена на моравата, дали ти е изциклен паркета, дали сати шпакловани стените и ваопште дали ти е добре ремонтирана къштата, важното е да имаш с кой да прекарваш вечерите пред огништето. не ле?

    БЕЛЕШКИ НА АВТОРАД:

    *шмурец – митологично саштество с тяло на штурец и глава на шмиргел
    ** клепоносо гризайче – друго митологично саштество. съшто като обикновемното гризайче, само че клепоносо.
    ***тиранозубърът Стравнински– ного лош езерен тиранозубър с претенций и скломност кам кражби и кожодерство. на четна дата говори само лажи и затова е хубаво да знаеж кой дем од месеца е, за да нете заблоди.
    **** непреводима игра на думи. цитат. нямам никаква прецтава какво може да означава. питайте господим л. кароу. пре сички по-ложемия е нешто, което неискаш дати се случва.

  • ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА

    преячели мои неска е голям дем замене по-неже написах първата си од ногото си пиеси и искан дави я прочета на глаз! да кажете какво мицлите. айде елате сега тука да седнете, а ас ше чета. айде тихо вече че почван! тишина! сички да си исключад телефомите! и тия од фтори балком съшто! дане се праат на интересни! че на драматурга мо е ного остар слоха и мо е ного решителен характерад! айде почваме вече! тука дасе внимава! така. сегааа. пиесата сам я нарекал

    ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА

    дейцтвашти лица:
    КОТАРАК 1 – красиф, млат и перецпективем алфа машкар който по-някакаф загадачем начим ного напомня на мене.
    КОТАРАК 2 – цкапан, риш и сресан на път с божиата помош. името мо няма значемие заштото той даже и сам на себе си си е толкова безразличем, че самияд той често забравя как се казва. така. завесата се дига.


    ПЪРВО И ЕДИНЦТВЕНО ДЕЙЦТВИЕ

    на сцената е тъмно, с пушак по-пода. пушекат бавно се одръпва и раскрива ф средата сребарно блюдо с ено бутче од лаврак осветено диягонално посрецтвом прожектор. флиза КОТАРАК 1. ф залата гармят аплодицменти. КОТАРАК 1 маха небрежно с лапа зада стихнат. те не стихват а напротиф. кам сцената политат каранфили, жертиери и цаца. слет четирсе минути публиката се по-осазнава каде горе-доло се намира и по-вечето слизат од раменете на саседите си по-място. санитарите дицкретно изнасят първите три реда, по-неже мяуко са припаднали там од валнемие хората. изнасят и бременните жени и мяуките деца од саображемия за тяхната безопаснос. накрая изнасят и ефгеми мимчеф който крешти че един од актьорите мо бил одкраднал колекцията папиомки. глупоцти! ништо несам мо барал! така. прецтавлемието продалжава.

    КОТАРАК 1: ЗА КОЙ ЛЬОБЕЗЕН КОТАРАК
       Е ТАЗИ ПОРЦИЯ ЛАВРАК?

    гласат мо отеква мажествено! прозорците ф три саседни квартала падат на сол. птиците отлитат на юк. папата апдикира. ваф самата зала се пофтаря сцената на екстас од по-горе (каранфили, жертиери, цаца). санитарите изнасят и пенционерите. вецко мариноф сам се изнася по-неже ного се е испотил од напрежемието и саштествува сериозма заплаха да мо се разколоса яката на ризата. на сцената излиза КОТАРАК 2. кам него од публиката политад развалени ейца, развалени домати и няколко развалени вефа. чуват се викове ДОЛО! МА ФИ Я! МА ФИ Я! и ЧЕРВЕН БОКЛУК! санитарите изнасят одпадаците од сцената с тродовашки колички, сортират ги, напалват оган од вефовете и започват да варят лютемица зат колисите од зеленчукад, докато тихо запяват акапела „повикай раде седянкя” и други перли од българския фолклор зада се оспокоят хората. опцтанофката бавно се нормализира. публиката с нежеламие демонтира инпровизираната ракетна остановка и заема местата си. пуштат оште пушак че сцената прилича кат някво бониште! пууу! ужес напрао! цпонтанно цформирани отряди доброволци раздават чай на оцелелите. някакаф псевдопророк се е овесил на завесата и крешти нешто за цтрашния сът как наближавал, но на никой не мо е до гевезелъци и го оцтрелват. прецтавлемието продалжава.

    КОТАРАК 2: ТАЗ ЧУДНА ПОРЦИЯ ЛАВРАК
    ЗА МЕН ШТЕ Е И ОШТЕ КАК!
    КОТАРАК 1: БЯС И ТЕНИЯ ЗАТЕП!
     ШТЕ ТЕ ГЪТНА ПО НАПРЕТ!

    и тогава вече КОТАРАК 1 си слага цлъмчевите очела, вади лака и цтрелата си и пронизва КОТАРАК 2 право ваф черното сарце саз думите:

    КОТАРАК 1: АБЕ АС САС ТЕБЕ ЛЕ ШЕ СЕ ЗАНИМАВАН ЦЯЛ ДЕМ БЕ АЛООО!!!11

    санитарите изнасят КОТАРАК 2. КОТАРАК 1 запява „излел е делю хайдутин“ и тамцувайки, хапва бутчето од лаврак посрецвом подфърляйки го високо ваф въздохад.

    публиката обезомява од васторк!! потретва се сцената на екстас. (каранфилите, жертиерите, цацата, прозорците, птиците, папата и пр). кризко крешти шабка ти сфалям, шабка ти сфалям од последния рет. прецтавлемието цвършва. завесата се цпушта.

    КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙЦТВИЕ И ВАОПШТЕ НА ПИЕСАТА

     

    НЯКОИ ПОСЛЕДВАШТИ САБИТИЯ:

    – президемтад си тръгва заштото иска да се опита човекад даси земе афтограф од КОТАРАК 1 който ф момемта излиза прес задния фхот.

    – жена мо мо оправя възела на вратовската да несе излага, а самата тя е с темиска РУМЕН ПРЕЗИДЕМТ!!1

    – санитарите продават готовата лютемичка на исхода ф боркамчета.

    – след две цедмици и публиката си тръгва и аплодицментите най поцле стихват. хепи енд!!111111

    е коше кажете! силно нале!!11