-
Наталия Атанасова
ена история ис цикала “прикаски на нервна почва” од магазинерката атанасова
преячели мои, неска ше ви раскажа ена случка, която фчера прочетох ваф дневника на Ч.Т. знам, че не е ного хубаво дасе чете од чужди дневници, ама то и да несе чете не е кой знае какво, така че почван.
действието се развива прет едим магазим на амгел къмчеф 22, кадето фчера се наложи Ч.Т. да работи по заместване цял дем. по-неже Ч.Т. е човек одговорен и силно се е вживяла ваф ролята на магазинерка, я намираме прет магазима да пуши кродка магазинерска цигарка. ф това време кам нея се задава спретнат и млат мъш, който спорет написаното ваф дневника е сравнително добре изглеждашт. човекат крачи отревисто, фсе ено знае каде отива. Ч.Т. ного се васхиштава на хора, които знаяд къде отиват. намира това качество за свръхестественно. мажат се изравнява с нея, подминава я и изведнъш резко спира! направо заковава!!1 обръшта се като на забавен каданс. поглежда я право фочите. погледите им се срещат! ф неговия се чете силна емоция и решителнос, ф тоя на Ч.Т. се чете изомлемие и системно недоспиване. Ч.Т пуска невинна магазинерска осмифка и тогава мажат казва с басоф глаз:
“Е, НЕ!!!11”
ф тоя момент ф главата на Ч.Т. коридорад на тая история се растроява:
А) ето!! край! познал ме е! сега ште ме по-пита “езвенете, вие ле сте мяуката на котаракад румен?” и ште се наложи да го одаря!!1
Б) еми хубавичка съм, няма кво! утре пак ште съм с тая рокличка, че ного ми връзва!
В) тая диета по др. емилова ме сасипва! почнаха да ми се превиждат нешта! ште се наложи да заместя обикновемните череши саз цвимски вратни череши.
обаче фместо сичко това, мажат добавя:“ЗАБРАВИХ СИ ТЕЛЕФОМА Ф КАФЕТО!”
и скоросно и фсе така решителмо се оддалечава ваф посоката од която е дошал. гореописаните коридори на историята се срутват с грохот и срет останки и строителем прах светва неоноф натпис:
ис цикала “Прикаски на нервна почва” од магазинерката Атанасова.желая ви оспешем дем и ви испраштан най хубавата си осмифка за днес право ф камерата!!1 ако слочайно ви изглеждан злорат, да знаете, че така ви се е стрило.
-
Наталия Атанасова
рецепта за бьоф строганоф за кодкомани
неска преячели мои ште говориме за колинария, понеже освем сичко останало асам човек който води и богат колинарен живод. избрал сам за ваз ена рецебта за класическото арестократично руско ястие “бьоф строганоф”, което прецтавлява крехки тележки жолиеми ваф консистентем сметаноф соз од гъби, карамелезирано лукче и дежомска горчица, плюз гармитура од дъхаф бял орис, оформен ф полосфера при плейтването. добре преготвенияд строганоф е сочем и нежем и боквално се топи фостата и затова преготвянето мо крие множество тъмкости, които аше раскрия за ваз фмомента прет смаяния ви поглет. чувам как вече започнахте шумно да преглъштате и затова ште каран по-саштество.
по-вечето колинарни рецепти започвад така: зимате кодката и я сваляте од кухнемския плод, но по сложните като тази, за която ште говориме неска започвад така: зимате кодката, сваляте я од кухнемския плод и я затваряте ваф цпалмята. отваряте хладилмика и изваждате крехкото тележко. кодката надава пронизителни обвинителни вопли одкам цпалмята “ти си изверк”. отваряте вратата на цпалмята. кодката седи в рамката на вратата и неиска да дойде при ваз. гледа ви с бялото на окото и главата мяуко настрани. ваопште се прави че не саштествувате в стил “бОли ме епифизата затеп”. вие се разкъсвате од огриземия честе накарнили достойнството ѝ и свободната ѝ воля. нахлуват ви мисли за турското ропство, архипелак гулаг, норвешката ювенилна юстиция, но основно ви нахлува мисалта АСАМ ЧЕРВЕЙ и паника че секи момент ше дойдат норвешците и шеви земад кодката!! сядате на пода в поза рамадан и започвате дасе езвенявате на кодката си докато ритуално си грезете ногтите и си скубете косите. кодката като чели леееееко така сякаж че завърта глава кам ваз но фсеоште неви регистрира сафсем. в знак на безословно потчинение ѝ поднасяте бавно и почтително плато стодени предястия като ф съштото време испалнявате сложна конбинация од нестинарски молебен за берекет, пеперуда и болеро. кодката ви поглежда с омерземие. ф погледа ѝ се чете по-твърждемие на по-подозремието ви че сте червей. вие преемате това като добър знак и наблягате на фсе по енергична хореография. в момента ф който сте в героичната поза “група пеонерчета правят пирамида”, вархад на обажката на кодката трепва!!1 О ПРЕСВЕТА ДЕВО ОД ГЛАВАДОДУПЕ!!!11 най после пробиф!! зимате кодката и докато пеете “мила моя кодко, слатка и добричка” я слагате обратно на кухнемския плод, ф ена специалмо послана с мечи кожи фроктиера. и после вече зготвяте набързо строгановияд бьоф, но по-неже езикад на тялото на кодката ви казва “между нас вече нищо няма да е съштото” и “това твоето не изглежда като палноценен живод”, вие нямате вече никакъф апетид и исхвърляте ястието ф коша. само най нежните късчета тележко ги одделяте ф ена паничка за самата ви кодка. кодката: Е КВО СЯ!!! ХОРЦЕ ЛИ ИСКАЖ ДАТИ ДРУСНА!!!1!1
това е пълната оригинална рецебта на този колинарем шедовар и ако някой ви каже друго, да знаете че не е никакаф колинар. айде сега идете да зготвите по-едим строганоф бьоф и сложете тука цнимка зада оцениме доколко е спазена рецебтата. ШТОТО ТИЯ РАЛТИ АС НЕГИ ГОВОРА НА СЕБЕСИ!! АС СИ ГИ ЗНАМ! АС ЗА ВАЗ ГО ПРАВА!!!1и последем жокер в случей че решите да испробвате рецебтата – мусколните влакма на тележкото се режад напреко!! вените надлажно! внимавайте дане ги объркате нештата!!1
-
Наталия Атанасова
вишата мисия на лавракад розмарим фурнаджиеф, която ми беше разкрита посрецтвом пророчески сън
преячели мои, ако знаете само какъф сън санувах!!1 знам че е ного досадно някой дати расказва саня си, особедно пък ако току што се е сабудил и оште е сигорем че мо се е случило ваф двйствителнос. Ч.Т. така загуби ного приятелства. те даже вече преячелките ѝ ваопште не ѝ дигат преди 12 заштото знаяд какво следва – джейсам момоа плувал делфин по електрикови менкини ваф перлофската река, докато тя печели комкурс миз потна фланелка и точно ѝ слагат лентата на победителка на орлоф мос, кадето естествено е спряно движемието заради сабитието, когато момоа прелита нат моста с косата си, с менкините си, сас сичките си сто кила и прочее и ѝ прашта ваздушна целуфка. вище каква глупос!!1
мояд сън е ного по смислем. слушайте сега дави го раскажа.лавракад розмарим фурнаджиеф се родил въспълничак – цели четери и двеста. докато навършил палнолетие (не знам дали несе казва по скоро палноплувие за риба, заштото рибите сепак не летят, ами плуват, но ште карам нататак) той вече се бил налял и заформил като вилендорфска венера. ваф това по-примцип няма ништо лошо, ако не броиме тайната мечта на розмарим да стане модел на бамски костюни. по-цял дем розмарим си мечтаел да делфинира из модните фороми по-бамски костюн, да сабира оваций и да го преследват папараци, но за сажалемие телесната мо комструкция не мо позволявала да навлезне ваф това поприште – тъй сочем и въспълем бил той, че не го допускали на никой кастинк за модели. това извандредно ного го натажавало. едим дем когато крачел клет и депресиран по-дъното на океана, обзет од тъжни мисли, той чул мажествем басоф глаз, който идвал някаде од повърхноста на водата:
– РОЗМАРИМ ФУРНАДЖИЕФ!!!
– ас…
– НАСТЪПИ ТВОЯД ЧАС!
– кого е настъпил?? извиняван се предварителмо… незнаех…
– МАЛЧИ И СЛУШАЙ, НЕСРЕТНИКО!! ТИ НЕСИ РОДЕН ДА ДЕЛФИНИРАШ ПО-БАМСКИ. ТВОЯТА МИСИЯ Е НОГО ПО ВИША! ПОДАЙ МИ ПЕРКАТА СИ И АС ШТЕ ТИ ПО-МОГНА ТЯ ДАСЕ ОСАШТЕСТВИ!!!1и ваф тоя момент пот океамските вални се подала ена космата сива лапа и размърдала пръсти пот водата. ако можехте да видите цялата картимка, штяхте да знаете, че това било лапата на самият добър котарак румен, който плавал в риболовна баржа, облечем в моряжки костюн, а ф другата си лапа стискал тигам и кидка свеш розмарим. и точно ф момента ваф който розмарим фурнаджиеф подал треперешта перка на добрияд котарак, ЗЛАТИМ ПРЕЛЕТЯ КРАЙ МЕН Ф ГАЛОП И Ф НЕСВЯС ЕДНОВРЕМЕННО, КРЕЩЕЙКИ “ПУ ПЪРВИ ДА ЗАКУСВАН НЕСКА!!!!1” И АСЕ САБУДИХ!! И СЕГА НЕЗНАМ КАКВО Е СТАНАЛО ПОСЛЕ!!1
ште пробван пак да заспя и даси досануван, по-неже ного ми се хапва рипка, а междовременно, ако някой од ваз може дами расталкува саня, като се върна од океана ште го по-черпа едно будче од лаврак. тъпото е, че кидката ми розмарим някаде се е запиляла… може да е останала на баржата… ееее ного съм расеян начи!!1
-
Наталия Атанасова
жените од бъдештето
извиняван се ако напоследак пиша дълго но денят се одалжава, а с него и моите мисли, така че да започваме заштото неска ше говориме за жените в еволюционен план:
историческо поглебнато жената е изварвяла дълък път прес вековете. говоря в социалем аспект. ено време когато хората са живеели оште в пештери, мажете са били шефовете. те обикаляли по цял дем с по едим боздоган на рамо и се праели на важни докато жените лъскали пода на пештерата, кърпели мечи кожи и сас трепет в дошата чакали мъжете да се върнат и да донесат вечерята.
по късно вече ф наши дми трепета в дошата изчезнал и оцтъпил място на вапроза КАДЕ ХОДИШ!! КОЛКО Е ЧАСА! А!!!1 тоя момент, както съм казвал и в други мои студии, от еволюциомна глебна точка сафпада с изобретяването на супермаркетите и с откритието, че не е чак толкова важно жените да могат да трепят бизони с голи ръце, стига да им плащат добре до десето число.
сега нештата междо половете са се поизравнили вече и не само, ами даже има ена тендемциа жените да живеят по дълго, да са по образовани и ваопште са по оправни од мажете. феминизан строи одсякаде и помита несправедливостите! както сте го поткарали тука до сто – сто и нешто годими го виждан нештата да преминат исцяло ваф жемски раце и да се останови пълна и пофсемесна женокрация и даже бих казал по скоро фсъшнос женоритарен режим.
какво значи това ле? еми прецтавете си примерно софия след сто годими. шес следобет. ремонтад на плоштад славейков току што е преключил, по-неже фирмата строител е изгонена и е довършен од жемскияд национален одбор по фън шуй. жените току што са свършили ралта и са тръгнали да пазаруват. синфония од жемски гласове оглася цемтара на града.
като се исключат тези които фсеоште живеят с майките си, маже в цемтъра няма. мъжете живеят по панелките в крайните квартали от модерно претградие нагоре и биват допускани до цемтара само с работна виза. повечето од тях са безработни, друга част извършват нискоквалифициран трут поради липса на образовамие и самочуствие.
тъй като отношемията междо жените и мажете са евольоирали до степен на непоносимост, жените вече нямат нужда од секси бельо, обуфки с ток и маникюр, а фместо това отиват направо на улицата на червените фенери! там зат витрини като в амстердан са изложени маже. първият е в дочен гаштеризом и работливо поправя пералня със сведен поглет, втория свенливо сменя крушки, третия инсталира уимдоус на конпютар, четвъртия помпи гуми на дамско колело с игрива лекота и така нататак. жените крачат делово и пресметливо избират стока за фкъшти спорет домашните си нужди. и даже се пазарят. “ако зема двама водопровотчици и един хамалин ште ми дадете ли афтомонтьора бесплатно. ама не тоя омазания! искам ей оня дето гледа все ено е свестен.”
после жените минават прес къшти да оставят покупките си и излизат дасе забавляват. естествено по жемски. влизаме ваф произволем бар. барат се казва “сто годими самота”. по-стените висят чернобели плакати на брат пид, хайвер бадем и джейсам момоа по-прашки и едим на мери лин монро целия в дарц цтрелички. сервира се апероу шприц, бранка мента и слатки ралти в равни пропорции и зада се неотрализират навреме калориите сички по-сетителки консомирват вархо степери.
на телевизорад варви бриджет джомс 127 серия кадето бриджет най после остановява че няма нужда нито од свестен смотаняк, нито од мазен лицемер за да се чуства ок и записва в дневника си “край на глупостите! ште завържа функционална връска с одговорен зрял индивит.” и филма свършва по-неже никой не е одобрен на кастинга за тая роля.
в тоя момент в бара влиза мъш! всички погледи се впиват испитателно в него като ваф някой уестарн!! за да отарве кожата мъжат смутено казва “ааааас тукаааа, таковаааа, мама ме прати за мяуко дижестиф”. жените омекват, започват да дюдюкат и да мо се по-диграват, степерите проскърцват в ритъма на ай уил сървайв и животат продалжава въпреки сичко…
еми ето така ги виждан ас нештата. как ви се харесва?
-
Наталия Атанасова
адажиото на албинонии цмотаната грацка пепеляжка
винаги слет като издан книга си казван: хубаво нешто са прецтавянията интервютата афтографите и сичко НО най хубаво ми е когато расказван истории. и по-неже одавна несам ви расказвал, ето тука сега ена дълга че ми се е насъбрала. поснете си адажиото на албинони за по силно ваздействие. пуснахте ле? слушайте тогава какво става оназ.
неска, преячели мои Ч.Т. се затвори ваф стаята саз конпютара и каза че ше работи и да седиме кродки саз златим, обаче ас знам че се прай, заштото неска има фешам дейс, черем петак и прочее омопомрачавашти меропреятия ваф конпютара и тя сега ше седи, шесе блешти цял дем и ше си заплюва разни ралти. мене това неме касае заштото за мене секи дем е фешам дем. асам си фешам по-рождемие! кода напраа! и секи петак е черем заштото петак е дем за прахоцмокачка! но за Ч.Т. не е така. за нея неска конпютарад е добрата фея кръсмица която секи момент ше я обзаведе с някаква душегубна рокля Ф ЦВЯД ПЕПЕЛ ОД ГЪЛАП!! напримерно и омопомрачителми обуфки и като дойдат тия обуфки и ако земат че ѝ станат (което междо нас казано е малко вероятно заштото Ч.Т. носи 40 номер, обаче винаги си зема 38 по-неже ѝ е пот достойнството да си го презнае) тогава вече ште започне най после истимскияд живод и ништо од това което я е сасипвало няма да има значемие. ште забрави за ретрограднияд меркурий, бръчките, роклите дето вече не ѝ стават, за тва че вчера не ѝ се е по-лучил кекса, за тва че по-принцип ништо не ѝ се е по-лучило в тоя живод кой знае как, тва че вероятно и в следваштия няма дасе ожени нито за бял примц на чаровем кон, нито пък обратното и най вече за факта че следвашт живод най вероятно няма! няма да има фтори шамс!! няма примцове! няма замаци! НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА!!11! (тука сега увеличете адажиото) ГОЦПОДИ!! сега си даван смедка че Ч.Т. живее ф адат на сопствените си анбиции и като ена цмотана грацка пепеляжка седи прет расипаното просо на живота си и чака да стане чудо. сачусван ѝ… оф, чакайте, чакайте, вие стойте тука, а ас са ше отида да ѝ кажа две думи да я оспокоя че да я отърся од тежките мисли. (адажиото на макс ле а?)
К. Р. снешкееее, снежи, виш сега… абееее секи по-някога се чуства все ено се е облякал малко леко за сезома и е на раба на ена ного висока скала и по-глежда нагоре и там лети ено рехаво ято някакви ного красиви прелетни птици дето човекад ваобште понятие си няма каква по-рода са, но няма как, винаги е тъжно когато нешто красиво си отива, и ти чак сега осазнаваш че нямаж никаква идея какво всъшнос е то, а само од вътрешната страна на леките си за сезома дрехи се чустваж се ено…
Ч. Т. К’ВО!!!… РАЗКАРАЙ СЕ БЕ, ПСИХАР!! К’ВИ СА ТИЯ ДЕПРЕСАРЩИНИ ДНЕС! НАЙШ К’ВА ЯКА РОКЛЯ СИ КУПИХ!! ШЕ ПАДНЕЕЕЕЕЕШ!!!
К. Р. А!! ТЪЙ ЛЕ! и не си мислиш за ретроградния меркурий, расипаното просо и чаровния кон??
Ч. Т. МОЛЯ?? Ти какво си ял днес?
К. Р. оффффффф, зарежи! явно пак сам те натценил! ти фсъшнос си ного по повърхносна одколкото те мислех!!1 -
Наталия Атанасова
женската пцихика од котежка глебна точка
искан дави кажа че од котежка глебна точка, така като седа и я гледан Ч.Т., закльочаван че женската пцихика е едно място ного объркано и местериозмо! нешто като картина на ешер прерисувана од дали саз завързани очи по прераскас на кафка. жените правят ного странни нешта саз замах, уверенос и фанатичен плам ф окото, фсе ено като ги направят и ше спасят света. какво имам предвит ле? ами ето напримерно Ч.Т. харесва даси копува пръстеми. кажете ми ена практическа полза од пръстемите?? еми няма такава! обаче тя си ги копува заштото си ваобразява че хората оште оддалече като я видат ше си кажат “ахааааааа! Ч.Т. си е купила пръстеми! я виж ти!” пък те ништо неси казват като я видат. нито оддалеч нито одблизо. заштото и те са си купили пръстеми и си мислят за техните си пръстеми колко са… кръгли. кажете ми виждате ле някакаф смисал ваф тези безмислени дошевни движемия? а фчера напримерно седна и си боядиса ногтите червеми! съшто знам че и ного други жени го правят. ако някой може дами обесни с това действие какво точно се цели?? какво си мисли ена жена докато си боядисва ногтите червеми?? как сега сички като я видат с червеми ногти и шеси кажат “еееееее ЕВАЛА! какъф хубаф човек! може да е мяуко истерична, но поне ногтите са ѝ червеми!” просто невиждан никаква логика! или пък обуфките саз висок ток. Ч.Т. има ени такива и като отива на някое важно място си ги слага. е зашто? сигорно си мисли че ако е сас шес сантиметра по висока од обикновемно ше ѝ дадат нешто бесплатмо ли што ли? нямам никакво обеснемие за тия и оште ного други ралти. а дане говориме че сношти прочетох ваф дневника ѝ следното: “Днес няма да излизам, защото косата ми стърчи много странно във всички посоки, а когато косата ми стърчи така, се чувствам стара и глупава. Трябва спешно даси запиша час за фризьор! Надявам се да ме приеме по спешност! Не! Ще го помоля да дойде у нас! Няма да изляза в тоя вид за нищо на света, ако ще да умра от глад!… Звъннах му, нямало да стане. Еми, нищо де, тамън ще поотслабна. По-добре слаба и рошава, отколкото само рошава.” и сега седиме тука и чакаме Ч.Т. да оцлабне че да може да иде да ѝ поцтрижат косата и животад да продалжи. криво ляво поне колкото да иде до лидала. просто жива дане бях!!1
-
Наталия Атанасова
ништо не разбиран…
од няколко дни Ч.Т. се даржи ного особено. отваря хладилникад прес пед минути, цъка с език и пак го затваря, глеба сасредоточемо картимки с храна ф имтернед, ноштем се буди с викове ШОКОЛААААТ! ПО-ВЕЧЕ ШОКОЛАТ!! од което ас заключаван че явно е на диета. по-дозремията ми се по-твардиха од следния текст който преписван тука дирекно од нейния дневник:
“Нервозна съм като кюфте напоследък. Имам чувството, че в ресторанта на живота сервитьорът винаги забравя само моята поръчка! Все едно от цялото меню “основни” съм изтеглила баш късата клечка за зъби! Откакто се помня съм на предястието!
Мисля, че основно котката ме съсипва! С пикантния си телешки мозък измисля всякакви начини да ми пасира живота! Ще му обезкостя агнешката главичка! Ще му транжирам свинските ушички на тоя трюфел миризлив! Няколко пъти вече се хващам, че ме вълнува въпросът дали ще стои добре върху канапе от айсберг, с лимонче в устата? Чеверме ми се вижда доста аграрно. Не е като за британски котарак. А пък алангле е тавтология. Прекалено еклектично ли ще бъде котка “Магданозлия”?
Освен това имам много работа. Заета съм като централна дюнерджийница в петък вечер. Днес примерно непременно трябва да попълня тая екселска баница, дето все я отлагам и да я занеса на счетоводителката, заедно с месечния омлет и разходните петифури. Почвам да се треса като малеби само при мисълта за това!
И приятелките ми и те ме дразнят! Ретро са като мешана скара, тия френски селски торти! Интелект имат сборно колкото тенджера миди натюр! Дай им само да стоят и да разтягат локумки! ПЪСТЪРВИ ПРОВАНСАЛСКИ!!
И в градския транспорт е ад! Все едно съм в плато отлежали френски сирена. И все ще се намери някой вкиснат катък да ми шпикова настроението или някоя суха пастърма да ми се прави на поширана! Абе ще фламбирам някой ден целия трамвай, бе алоооо! С все бармана! Тук има човек на нисковъглехидратна диета! Съобразявайте се малко!!!
Нищо де, ще ми мине! Животът е асорти! Ей сега ставам, фиксирам си дресинга и отивам да видя какво ще е менюто за днес! ВИВА ЛА ПОРЦИОН!!” -
Наталия Атанасова
искан дави кажа че…
неска направих поредния си голям пробиф ф науката и сам ного развалнуван! вие знаете ле че жените општувад по-междо си через код? това дето ние го чуваме са само кодираните саопштемия. истимскияд смисал на това което ТЕ казват е савсем различем. неска ас оспях най после да дешифриран един разговор на Ч.Т. с ена нейна преячелка по-телефома посрецтвом сичките си досегашни проучвания в тази облас, ангажирайки на сто процемта моята нечовешка ентелектоалма мошт, както и посрецтвом мяуко поцлушване. САЗ ГОЛЕМИ БУКВИ Е РАЗКОДИРАНОТО САОПШТЕМИЕ. СВОБОДЕН ПРЕВОТ – ВАШ К.Р.
(телефомад звани. Ч.Т. дига)
Ч. Т. Здрасти, как си, миличка! = МАХМОРЛУК ЛЕ ИМАЖ? ЗВОЧИЖ КАТО ОД ПРЕИСПОДНЯТА СЕ ЕНО!
ПР. Ох, много съм добре, муцка! = ЕДВА ОСПЯХ ДА ТИ НАБЕРА ТЕЛЕФОМА СЛЕТ ТРЕТИЯ АЛКАЗАЙЦЕР!
Ч. Т. Яко ли беше снощи партито? Много ли изтървах? = ДОКОГА ШТЕ СЕ ИЗЛАГАТЕ ПО-БАРОВЕТЕ КАТО ТИНЕЙДЖЪРИ! АСАМ НАТ ТИЯ НЕШТА!!
ПР. Счупихме се от танци! = ПОТПИРАХМЕ БАРА ДО СУТРИМТА.
Ч. Т. Всички ли бяхте? Ееее, много се радвам за вас! = И НИКОЙ НЕ МИ ЗВЪННА!! ЩЕ ГНИЕТЕ В АДАТ ПАЧИ МЕРИЗЛИВИ!!1
ПР. Всички, ами! Ти що не дойде? = ДОБРЕ ЧЕ НЕ ДОЙДЕ, ЧЕ ДА МОЖЕМЕ ДА ТЕ ОПСЪДИМЕ КВА СИ ПСИХОПАТКА!
Ч. Т. Оф, аз вчера се сцепих от бачкане и не можах да дойда! = ГЛЕБАХ СМЕШНИ КЛИПЧЕТА САЗ ЖИВОТНИ ДО ПЪЛНО УМОПОМРАЧЕНИЕ. Пас съм и за тая вечер. Мисля да си почивам. = ЩЕ ГЛЕБАМ СМЕШНИ КЛИПЧЕТА САЗ ЖИВОТНИ ДО ПЪЛНО УМОПОМРАЧЕНИЕ.
Хайде чао! Супер да си изкарате! = НЕМА ДА ВИ СТЪПИМ! АМАН ОД САМОДЕЙНОС! (СЯ ТУКА ЗА ПОСЛЕДНОТО НЕСАМ СИГОРЕН ДАЛИ НЕ ЗНАЧИ ПО СКОРО „ШТЕ ТАНЦУВАМ КАЗАЧОК ВАРХО ПРЕСНИТЕ ВИ ГРОБОВЕ, ТАХТАБИ СКОДОУМНИ!“ ПО-НЕЖЕ ИМА ЛЕКО ДВОСМИСЛИЕ В ИСКАЗА) -
Наталия Атанасова
форест гамп од борисовара градима
преячели мои! неска сутримта Ч.Т. излезе и слет половим час се върна отнякаде в безобразно састоямие, рошава, залита, носа й тече и изглеждаше се ено ше получи секи момент инфаркт!! вече штях да викан по-лиция и линейка ама добре че видях че носи три печени пилемца и две най-ломови торби сас локумки и се оспокоих. явно мисли да живей. чуйте съшто така какъф запис намерих на телефома й мяуко по късно. тя ного обича да си говори сама като ходи, ако несте забелязли. явно записад е вав връска сас това ѝ особедно састоямие:
„Това повече не може да продължава така! Нощем се будя потна, с мисълта, че днес вече няма какво да обека! Най-лошото е, че и дънките ми вече почнаха да ми отесняват на всички най-неподходящи места. КРАЙ!!! От днес тръгвам да бягам в парка! Днес времето е чудесно, а и е вторник, а вторникът е най-добрият ден за нови начинания. Понеделникът е за аматьорите и невротиците! Ей го паркът къде е! Само трябва да мина по Графа облечена в черно трико като някаква шишкава нинджа, без да губя самообладание и достойнство и съм там. Хайде тръгвам! Аз съм самият Шумахер на джогинга! Федерер на острия завой! Радебергер на издръжливостта и концентрацията! Радербергер е спортист, нали?? Няма значение! Важното е, че съм бърза и яростна като черна пантера и по всяка вероятност поне толкова грациозна! К‘во си ме зяпнал, бе, алоооо! Не си ли виждал бегач на дълги разстояния! ПРОСТАК!!!… Аааууууу! ОГЛЕДАЛНА ВИТРИНА!! Какъв шок!!! Не е лесно да не изгубиш самообладание и достойнство, минавайки само по трико пред витрина, в пика на зимната си неугледност. Знам, че качих поне 5 килограма тая зима, ама нямах представа, че явно всички знаят! КОШМАР!!! Трябва моментално да се прибера и да си сложа някаква по-дълга тениска! Най-добре ще е направо да се увия в чаршаф и така да бягам! Оф, май е прекалено късно. Ако мина втори път покрай тая витрина в рамките на 5 мин, ще се срина психически. Продължавам и разчитам, че на връщане ще съм по-слаба. Всъщност аз не бягам за да отслабна! Много ясно! Това са глупости!! За отслабване бягат само повърхностните жени. Аз бягам, защото така се чувствам добре, защото бягането е моята втора природа, даже първа и най-вече защото съм си обещала едно парче пиле и бира за обяд като се върна… ако въобще се върна. Може би толкова ще ми хареса, че ще стигна до Пловдив. Да, най вероятно така ще стане, майна, понеже вече съм избягала поне 16 километра за последните 3 минути. Я да видя. М!! 600 метра за 10 мин. Ама т‘ва е щото спирах на светофарите… Ей го паркът най-после!!! Спасениееее! Поне няма да се блъскам в пешеходци и да им дишам тежко във вратовете като някаква клета потна сексманиячка пред инсулт. Сега ще стане ясно какъв е моят истински джогинг потенциал! Летя като стрелаааааа! Никой не може да ме спреееее!!! Упс! КУЧЕШКО АКО!!!! На косъм ми се размина! Най-често срещаната смърт при бегачите е от подхлъзване на кучешко ако в парка и разбиване на черепа. След това е от спъване в кучешка каишка и разбиване на черепа. После е забиване на много засилен гълъб в спепоочието. Сърдечните атаки са едва на четвърто място. Кой ли ще открие трупа ми? Дали ще съм омазана цялата в кучешко ако? Дано да падна на дясната си страна, че левият ми профил е по-красив. Дано той да е млад и атлетичен, с чувство за хумор! В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ!!! Това парче пиле, дето съм си го обещала, не е достатъчна мотивация, като се има предвид, че рискувам живота си! Ще си взема цяла печена кокошчица и ще кажа да не ми я нарязват. Математически погледнато цялата кокошчица също е едно парче, к‘во… И две бири! Аз, ако е за по-малко от две бири, въобще не мърдам от вкъщи! И два метра мариновани свински ребърца на барбекю!! И нито кюфте по-малко!!!! Имаме сделка! Дали ги имат тия неща в Маймумарника в момента, че наближавам? Мога да спра за кратка почивка. М! Не работи! Не си знаят интереса тия хора! Ъ!!!! Ми то аз не съм си взела никакви пари, бе! Значи нямам никакъв шанс да се върна с такси! Ей сега вече ще получа паник атака! Ще трябва да бягам и наобратно, няма мърдане!… Я! Още един бегач! Няма да го изпреварвам. Не че не мога, ама ако го изпреваря ще ми види задника и ще разбере че съм тук от отчаяние. Това не трябва да се допуска! Ще поддържам равно темпо зад него за компания. Ама тоя кво се е занабирал по тоя баир, беее! Ама какъв е тоя човек, бееее!! МАНИАК! Въобще няма да се съобразявам с разни маниаци аз! Да се юрка колкото си ще! Изтрябвал ми е! Аз си бягам със собствен ритъм, в собствен шамански коридор! Ритъмът на „ай ъв дъ тайгър“! Добре де, не чак. Може би по-скоро на „болеро“. Няма значение, важното е, че минах половината. На връщане е нанадолнище. Все ще се изтъркалям някак си до вкъщи по силата на гравитацията. Или поне до канала. Преди да припадна, трябва да спра и да чекна в гугъла къде точно се влива Перловската река, щото имам чувството, че именно там ще свърша. Добре, че поне телефона съм си взела. Мисълта да се обадиш на най-добрата си приятелка и да ѝ кажеш „АЗ ВЕЧЕ УМИРАМ, ГОСПОЖА! ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ВИДИМ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ!!“ винаги действа много тонизиращо. Добре, че е нанадолнище поне, че да вдигна малко скоростта. Бърза съм като вятъра! Не можете да ме стигнете, ако ще и срещу мен да бягате! Е, НЕ!!! Текна ми носа и нямам носни кърпички! Начиии от всичко най-много мразя хора, които си секнат носа с ръка по улиците! Има специално място в ада за тях!!! Това посмъртно няма да го направя!… Сигурно изглеждам ужасно с два реда сополи… ДОБРЕ!! ПРЕДАВАМ СЕ! ЩЕ ГОРЯ В АДА И АЗ! Това май вече е дъното… Дано поне да не падна в някоя локва. Не съм сигурна дали въобще ще си направя труда да стана или ще си остана да си живея там на спокойствие. Имам чувството, че бягам вече от поне няколко месеца. Въобще не си спомням какъв беше животът ми преди да стана бегач на дълги разстояния. Какво работих? Имах ли някакъв личен живот? Коя бях аз и защо съм с различни чорапи?? Вероятно няма нищо за помнене. Аз вече съм българският Форест Гъмп от Борисовата градина, ама една идея по-истеричен. И с цици. И с течащ нос. И с ясното съзнание, че тая работа няма да доведе до нищо добро, както и по принцип всичко, с което човек се захваща предиобед. Нищо, карай, айде! Почти съм си вкъщи. Краката ми са тежки като олово. Сто процента оставят кратери в асфалта. Така ѝ се пада на Йордан Кафъндъкова! Остава само да мина покрай витринта за втори път и ако не умра при вида си, ще живея цял живот. Не, това не мога да си го причиня! Ще заобиколя и ще се прибера двайсет минути по-късно, ама поне жива. Един трамвай идва срещу мен, но аз вече съм некст левъл! Бягала съм сто километра, бе, алоооо, к‘во си ми зазвънял като невидял!! Няма да мръдна от релсите! Ти ще ме заобиколиш! Заслужила съм си го! Я покажи малко уважение! Бегач минава тука! Аааааамаха!… Така. Дотук добре. Мисля, че имам талант и даже мисля да се запиша за маратона догодина. Утре пак! Тоя път с носни кърпички, пари, резервна тениска, хавлия, минимум два литра вода, солети, печена кокошчица, два метра свински мариновани ребърца и бира! И задължително омотана в чаршаф!!“ -
Наталия Атанасова
учете математика
Ч. Т. Абе, Румене, не ти ли се скапва настроението когато вали?
К. Р. мне. освем само ф случаите когато вали и не съм ял од двайсе минути което на практика глебам да не допускам
Ч. Т. Е, добре, така като гледаш мократа улица навън, тук-там хора със счупени чадъри, мокрите кашони пред контейнера долу, как продавачите пушат пред магазините си и хвърлят фасовете в локвите, това пране, дето някой е забравил да си прибере снощи и сега виси със страшна сила на простора отсреща и капките, които се стичат по стъклото като нещо средно между шампанско и сълзи, не ти ли става едно клето и безнадеждно?
К. Р. ахаааааа! вече почнах да те разбиран! начи викаш че ако хората си купят нови чадъри, хубави, кашоните доло прет комейнера исъхнат, продавачите одкажат цигарите, съсетката се научи да си пребира вечер прането и капките намерят някаф по оргинален начин дасе стичад по-стаклото животад ти едва тогава ште предобие най накрая някакаф друк смисал освен да мрънкаш че е кофти времето? правилно ле сам те разбрал? ми не мисла чесно дати кажа. вярното решение на никой проглем неможе дае толкова сложно. чети мяуко математика.
