К.З. шефче!! какъф е тоа шум? някаде тече вода!!11
К.Р. ЗЛАТИМЕ!! май се наводняваме!!!1
К.З. ас мисла, че по скоро някой току што се испишка ваф ъгауа! ей там до трабата!! някой великам!!!1
К.Р. не, няма локва. по скоро навън се е наводнило од толкова ного дъш и сега по-тъваме!!!11 БЪРЖЕ! САБОДИ Ч.Т.!!
К.З. СНЕШКЕ, СТАВАЙ!!!! РАЗДАЙ СПАСИТЕУНИТЕ ПО-ЯСИ! СПОСНИ УОТКИТЕ ЗА ЕВАКОАЦИА! ПОСНИ СЕЛИМ ДИОМ!!11111 КОЛОПЕРАЦИАТА ПО-ТЪВА!!! НЕ МОГА ДА ПЛУВАНННННН!!!!
К.Р. АС МОГА, АМА НЕИСКАНННННН!!!!!
Ч.Т. БЕЗ ПАНИКА, СКУДОУМЦИ! НИКОЙ НЕ ПОТЪВА!
К.Р. ТОЙ И КАПЕТАНАТ НА ТИТАНИК ТАКА Е КАЗАЛ ФНАЧАЛОТО!!!!1
Ч.Т. ПРОСТО ПУСНАХА ПАРНОТО! МЛЪКНЕТЕ ВЕЧЕ! НЕ МОГА ДА ВИ НАДВИКАМ!
К.Р. и К.З. (в един глас) МАЙ ХААААРТ УИЛ ГОУ ООООООООООН!!111111

К.Р. златиме, някой идва! я кажи кой е, че имаш по голям ноз.
К.З. сасетката от горния еташ.
К.Р. как по-зна?
К.З. връшта се од църква. мерише на тамян.
К.Р. а сега?
К.З. а сега се пребира децката очителка од доуния еташ. носи бокет хризантени. меришат фкусно!!
К.Р. а сега??
К.З. оспя даси одключи чак с третия ключ, значи е Ч.Т.!! и носи половимка бамичка!!11 УРА, УРА, УРААААА!! ОУ, МОМЕНТ!!!11 меризмата намалява!! спряла се е на междоетажната плоштатка да си я доеде!!111 ееее, нееееее…
Ч.Т. Здравейте! Как сте, момчета!
К.Р. спести си лецемерстването! зашто изяде бамичката! как може да си толкова стисната!!11
Ч.Т. Пф! Стисната! Вашата храна е по-скъпа от моята!
К.Р. НЕ СИЧКО Е ДО ПАРИТЕ, А Е ДО ОТНОШЕМИЕТО!!!
К.З. ДА, ДО ОТНОШЕМИЕТО Е!!11 СЛЕДВАШТИЯ ПЪТ КАТО ФАНА МЕРЕЗЛИФКА, ШТЕ СИ Я ИЗЯМ САМ НА ТЕРАСАТА!!!1 ОБЪРНАТ С ГРЪП!!!!! ДА ВИДИШ ТИ КАК ШТЕ СЕ ПО-ЧУСТВАЖ!!1
Ч.Т. Ще се почувствам пощадена!
К.Р. златиме, остави я. то един човек като не е чоствителем, няма как да го разбере това за мерезлифките… 

преячели мои, както сички вие добре знаете, ас омея да пиша по-езия, а съшто и стихотворемия. това може да ви се струва като благословия свише, таламт или рятка генетична даденос, но искан дави оверя, че секи од ваз може дасе справи не по зле од мен. вапроз на потхот е. неска сам решил ваф едим кратак курс да ви раскрия наглебно как се прави, да обесня някои осномни по-ложемия и сам сигорем, че секи, който исчете този текст до края, афтоматично ште стане едим доста преличем по-ет.

курсад ште протече пот формата на емпровезирана демонстрация на писане на стих в течемие на самияд курс и аналезиране на резолтата.

първото и най важно нешто е да напипате емоциа, която наистина ви валнува далбоко фдошата и да я даржите здраво прес цялото време, заштото тя е врафчицата на която се рее баломчето на вашияд стих, ако мога така фигоративно дасе изразя. ето фмомента напримерно чистачат на моята тоалента ме търси зада ми се кара за нештоси, но асам се цкрил целияд пот масата ЗАШТОТО ВОДА НОГО ВАЖЕН СЕМИНАР, БЕ АЛООООУУУ!!11

така. темата е ясна – зблъсъкът междо високите доховни стремления и непрекосновенната лична свобода (моите, естественно) и прагматичната истеричнос на Ч.Т., който сьоблимира ваф напрежемие и недоволство, но може би съштевремено сьоблимира и точно ваф обратното, кой знае. не и ние. това ште ни стане ясно чак когато стихотворемието стане готово, заштото то си има свой сопствем път, който ние няма как одсега да претвидим.

нека започнеме като ваведеме читателяд ваф обцтанофката напримерно така:

харесва ми да лягам нелегално
на меко ваф испраното пране
за някой може и да е нахално
но пък на мене си ми е добре

чистачат на тоалентата се мръшти
заштото сичко е ваф косми фкъшти

(дотук изяснихме основните по-ложемия: протагонистат даржи на хигиената и дошевнияд си баламс, докато антагонистат е клет и заклет битовист.

словосачетамието „лягам нелегално“ е хубаво и затова го слагаме оште ваф първия рет, зада прекове вниманието на читателя. „клет и заклет“ е нешто по-добно и затова ми е хрумнало афтоматично почти веднага слет това. ето така работи омат на човека – инстинктивно търси връски междо нештата, и фсе глеба да мине напряко, дори когато несе налага.

а сега мисла да продалжиме по по-добен начим, зада затвардиме ритама и настроемието.)

харесва ми да цпя щом тя работи
да тичан бърже фкрък щом тя заспи
да мяукан силно и да остря ногти
когато пасиамса си реди

чистачат на тоалентата се мръшти
че няма как даси по-чива фкъшти

(последните два реда на двата коплета са почети еднакви зада може читателяд дасе по-чуства оютно и ваф свои води, штом види нешто вече по-знато. освен това са и своего рода запетайка междо коплетите.

НОТА БЕНЕ! когато се говори за летература е задължително да се казва од време на време „своего рода“ за тежес. когато говориме за наука казваме „тоес“. ДА НЕ СЕ БЪРКА!!1

сичко това е супер, но на мене започва дами става цкучно с тия повторемия и затова сега мяуко мисла да джазиран.)

говорили сме доста за това,
но ас харесван страшно ного да

поближа од беспуатната вода
която е испадала од душа
да хвана беспризорната храна
която най слочайно сам надушиу
на масата
и бърже сам я стигнау

и сам я хапнау
и сам се оригнау

(знам, че някои од ваз ште се очудят, че исползван точно думата „оригнау“, тъй като тя е на раба на по-етичното, че даже е и с единия крак одвът, но тя симболизира мояд бунт срешто тесногръдието на битово и естетическо ниво)

чистачат на тоалентата се мръшти
че ас изяждан сичко фкусно вкъшти

(не, чесно, стига битовизан! сега искан да се обърнеме кам класиката и да се по-черпиме сас непреходните ѝ стойности. чудя се какво да избера за одправна точка… сетих се! ами дебеляноф, естественно!!!1 по-някаква пречина го чустван особенно близак сас тая фамилия. така сега. слушайте.)

ас искан дате помня фсе така
безумна, безнадежна и онила
фрака даржашта котешка храна
а до сардсе – ена торбичка била
ф която моите „мисли“ сакровенни
подрънкват дъхави и одкровенни
и пръскат аромад до край света
ас искан да те помня фсе така…

(ного добре мисе по-лучи тая част. има динамика, по-неже сменяме глебната точка – лерическияд герой се обръшта деректно кам обекта на чуството си.

има и игра с публиката. когато читателяд се сети зашто „мисли“ е ваф кавички, ште се зарадва на себеси колко е умен и ште се по-чуства добре, докато ние сас ваз ного добре знаеме, че заслугата за тая ралта е исцяло на по-ета. но нека не бъдеме дребнави сепак и даго оставиме да таржествува, а ние даси продалжиме процесат.

лошото обаче е, че сега пък ралтата започва да лъха на нафталим и стари дамтели. зада баламсираме трябва да направиме резак завой ваф авангарда. как се пише авангардна по-езия ле? ного е лесно – за най сигорно сяка дума се слага на ноф рет зада може дасе вноши далбок смисал, който тя не е задалжително да претежава. ето така.)

пусни ена
прахоцмокачка
моляте
и ште ти
мине
не кодка път
а злото
насторемие
в добафка
мога да се
закална
ф мостака си
че на
фона
на чуствата ми
кам теп
пед менути
преди
вечеря
льобофта е
просто
ефемерен
априорен
навик
за бедни

(НОТА БЕНЕ!! трябва дасе внимава с тоя вид по-езия, преячели мои, понеже се харчи ного хартия!! ваопште не мислят за амазомската джумгла тия авангардни поети, начи!!111

такаааа… докаде бях стигнал… а, да! дайте да видиме сега как да завършиме. мяуко минорно започна да става и затова предлаган да сложиме едим ведар инфантилем край, който да разсея наслоилата се меламхолия. даже ште го направиме да се разказва за нешто сафсем различно, заштото на никой не мо се чете чак цяло стихотворемие за някаква си чистачка на тоаленти. не ле!!1)

на дарвото мокра сфрака
гледа на кавга и кряка…
бавно сресван си мостака
одомача совник трака

(така и никога неразбрах какво е това нешто „одомача“, но се надяван някой од ваз да ме просветли. и ваф гугал го няма, проверих. и са някой ште по-пита зашто ползван думи, които незнам какво означавад. ползван ги, преячели мои, заштото незнайните думи оставят отворена вратичка, през която могат да се вмъкнат всевазможни нешта. а дали те ште са хубави или цмотани зависи от човекад, който ги талкува. секи ште по-жъне каквото е по-сял. справедливо е.

иначе „совник“ е лесно. това е мястото, кадето човек си даржи совите, ного ясно!)

ами това е ф општи линии цялата ралта, преячели мои. честито на завършилите курса!!11 желая на сички оспех на летературнияд фронт!111