извиняван се ако напоследак пиша дълго но денят се одалжава, а с него и моите мисли, така че да започваме заштото неска ше говориме за жените в еволюционен план:

историческо поглебнато жената е изварвяла дълък път прес вековете. говоря в социалем аспект. ено време когато хората са живеели оште в пештери, мажете са били шефовете. те обикаляли по цял дем с по едим боздоган на рамо и се праели на важни докато жените лъскали пода на пештерата, кърпели мечи кожи и сас трепет в дошата чакали мъжете да се върнат и да донесат вечерята.

по късно вече ф наши дми трепета в дошата изчезнал и оцтъпил място на вапроза КАДЕ ХОДИШ!! КОЛКО Е ЧАСА! А!!!1 тоя момент, както съм казвал и в други мои студии, от еволюциомна глебна точка сафпада с изобретяването на супермаркетите и с откритието, че не е чак толкова важно жените да могат да трепят бизони с голи ръце, стига да им плащат добре до десето число.

сега нештата междо половете са се поизравнили вече и не само, ами даже има ена тендемциа жените да живеят по дълго, да са по образовани и ваопште са по оправни од мажете. феминизан строи одсякаде и помита несправедливостите! както сте го поткарали тука до сто – сто и нешто годими го виждан нештата да преминат исцяло ваф жемски раце и да се останови пълна и пофсемесна женокрация и даже бих казал по скоро фсъшнос женоритарен режим.

какво значи това ле? еми прецтавете си примерно софия след сто годими. шес следобет. ремонтад на плоштад славейков току што е преключил, по-неже фирмата строител е изгонена и е довършен од жемскияд национален одбор по фън шуй. жените току што са свършили ралта и са тръгнали да пазаруват. синфония од жемски гласове оглася цемтара на града.

като се исключат тези които фсеоште живеят с майките си, маже в цемтъра няма. мъжете живеят по панелките в крайните квартали от модерно претградие нагоре и биват допускани до цемтара само с работна виза. повечето од тях са безработни, друга част извършват нискоквалифициран трут поради липса на образовамие и самочуствие.

тъй като отношемията междо жените и мажете са евольоирали до степен на непоносимост, жените вече нямат нужда од секси бельо, обуфки с ток и маникюр, а фместо това отиват направо на улицата на червените фенери! там зат витрини като в амстердан са изложени маже. първият е в дочен гаштеризом и работливо поправя пералня със сведен поглет, втория свенливо сменя крушки, третия инсталира уимдоус на конпютар, четвъртия помпи гуми на дамско колело с игрива лекота и така нататак. жените крачат делово и пресметливо избират стока за фкъшти спорет домашните си нужди. и даже се пазарят. “ако зема двама водопровотчици и един хамалин ште ми дадете ли афтомонтьора бесплатно. ама не тоя омазания! искам ей оня дето гледа все ено е свестен.”

после жените минават прес къшти да оставят покупките си и излизат дасе забавляват. естествено по жемски. влизаме ваф произволем бар. барат се казва “сто годими самота”. по-стените висят чернобели плакати на брат пид, хайвер бадем и джейсам момоа по-прашки и едим на мери лин монро целия в дарц цтрелички. сервира се апероу шприц, бранка мента и слатки ралти в равни пропорции и зада се неотрализират навреме калориите сички по-сетителки консомирват вархо степери.

на телевизорад варви бриджет джомс 127 серия кадето бриджет най после остановява че няма нужда нито од свестен смотаняк, нито од мазен лицемер за да се чуства ок и записва в дневника си “край на глупостите! ште завържа функционална връска с одговорен зрял индивит.” и филма свършва по-неже никой не е одобрен на кастинга за тая роля.

в тоя момент в бара влиза мъш! всички погледи се впиват испитателно в него като ваф някой уестарн!! за да отарве кожата мъжат смутено казва “ааааас тукаааа, таковаааа, мама ме прати за мяуко дижестиф”. жените омекват, започват да дюдюкат и да мо се по-диграват, степерите проскърцват в ритъма на ай уил сървайв и животат продалжава въпреки сичко…

еми ето така ги виждан ас нештата. как ви се харесва?